Усилватели на мощност

Усилватели на мощност

сваляне

Posted in Constructions | Leave a comment

SSB Transceiver – Bingo

SSB Transceiver – Bingo

Проектът по който работех е изработка на многобандов късовълнов трансивър.

Основната платка на трансивера е по схема BINGO.

Синтезатора е по схема:

http://www.hamradio.in/circuits/dds.php

Поради ниското ниво на сигнала след BINGO базовата платка се налага неколкократно усилване на SSB сигнала, за драйверно стъпало използвам следната схема.

за крайно стъпало ползвам IRF510 в противотакт по схема

Снимката на крайното стъпало не е от моята конструкция независимо че схемата е същата.

Ето и няколко видео файла как изглежда трансивера.

По време на тестовете, все още с окабеляване тип паяжина:

[embedyt] http://www.youtube.com/watch?v=sG7ljIlHqvk[/embedyt]

Завършен вариант:

[embedyt] http://www.youtube.com/watch?v=wLvDAyaFkIU[/embedyt]

Posted in Constructions, Transceiver | Leave a comment

APRSVW – Тракер

Портативен APRS тракер с дисплей, възможност за пращане и приемане на съобщения , DIGI !

aprsvw2f

В автомобилът ми работи нов вариант на тракер с дисплей с добавена възможност за ретранслация (WIDE1-1) мерене на температура и вграден TNC/RS232 терминал.

В тракера е използвано схемно решение на:

Тракер с дисплей – източник и схемно решение

и добавено MINI TNC

MINI TNC с възможност за измерване на температура

Всички части за този тракер ги имаше в “comet” с изключение на GPS за който използвах NAVMAN B10 (аналог на HOLUX SLim236) софтуерно превключен на 4800 bps(когато е превключен на тази скорост неможе да се ползват данните му през Bluetooth).

Възможностите на тракера са следните: 1. – Изпраща позицийте на превозното с поддръжка на пет нива на smart aprs beacon и компресирани пакети

dsc002201

dsc002171

2. – Изпращане (писане чрез 2-та бутона на тракера) и получаване на съобщения чрез aprs мрежата които се визуализират на дисплея, при получаване на съобщения звукова сигнализация.

dsc002191

3. – Визуализиране позицията на автомобила, и другите превозни средства (вкл. с MIC-E кодировка) скорост и посока на движение върху дисплея на теакера.

dsc002221

4. – Монитор на APRS трафика изобразяващ се върху дисплея на тракера.

dsc002231

5. – Мерене на температура и ретранслиране на пакети изискващи ретранслация на (WIDE1-1) /или друг зададен от TNC/ (тази опция се изпълнява от допълнителна платка с PIC16F88).

dsc002241

dsc002261

Основни необходими компоненти, MX614, pic16f628a, pic16f88, дисплей, 3.бр кварцови резонатора и няколко спомагателни елемента.

Успешни конструкций и до нови срещи ! 73, Миро LZ4NY

Сваляне:

APRSVW v3.0 Файл, съдържащ целият необходим материал (диаграма, фърмуер, инструкции) за построяване AprSVW v3.0. Цялата информация за реализацията на енкодер интерфейс също са включени в този файл. APRSVW v3.0 Config Инсталационен пакет за Win95/98/Me/2000/XP на Config AprSVW софтуер, който ви позволява да конфигурирате всички параметри на AprSVW v3.03 от PC през RS232 сериен интерфейс. APRSVW v4.0 Файл, съдържащ всички необходими материали (диаграми, фърмуер, инструкции) за построяване на AprSVW v4.0, който може да работи на 1200 бода модем MX614 или TCM3105, или 300 и 1200 бода модем с AM7910 и AM7911 AM79101 . Цялата информация за реализация на възможността, енкодер интерфейс също са включени в този файл. APRSVW v4.0 Config Инсталационният пакет (налична и MSI) за Win95/98/Me/2000/XP на Config AprSVW софтуер, който ви позволява да конфигурирате всички параметри на AprSVW v4.0 от PC през RS232 сериен интерфейс.

PS: Малка добавка която извърших по тракера: Оказа се че работата на чипа MX614 се влияе много от температура което силно зависи от кварцовия му резонатор, при определен кварцов резонатор тракера работи добре при ниски температури, при друг при високи но при ниски спира и решението бе следното – поставяне на 2 кварцови резонатора в паралел (единият работещ добре при висока температура а другият при ниска) и промяна на кондензарорите от кварца към маса на 10pf , след тези промени нямам забележка по тракера, сега остава оцеляването му в Българските дупки – вече е оцелял около 3 години при монтаж на експериментална платка и намиращ се в автомобила Opel

Posted in Constructions | Leave a comment

Запис PIC & AVR

Как се записват PIC & AVR

свали

Posted in Useful info | Leave a comment

Toroid Core

Toroid Core

download

Posted in Useful info | Leave a comment

Емайлиран проводник

Таблица емайлиран проводник

Standard Annealed медни проводници (AWG и B & S)
Posted in Useful info | Leave a comment

Печатни платки

 

 

Изготвяне на печатни платки

 

 

 


Разтвори за ецване на
печатни платки !

Приготвяне на
железен трихлорид
в домашни условия !

Галванично ецване на
платки !

Кратки съвети !

Калайдисване на печатни
платки !

 


 


Разтвори за ецване на печатни платки


За ецване на фолираният материал при изготвяне на печатни платки се използуват различни състави.

 

 

 

 

 

 

 

  • За форсирано (4-6 мин) ецване на платката може да се използува следният препарат (в тегловни части): 38%-на солна киселина с плътност 1,19 g/cm3 (20), 30%-ен водороден прекис (20) и вода (60). Ако водородният прекис (перхидрол) има концентрация 16-18%, тогава на 20 тегловни части киселина се взимат 40 части перхидрол и 40 части вода. Първо перхидролът се смесва с водата и след това се прибавя киселината. Печатните проводници на платката трябва да се защитят с киселинно устойчива боя, например нитроемайл НЦ-11.
  • В чаша със студена вода се разтварят 4-6 таблетки водороден прекис и внимателно се добавят 15-25ml концентрирана сярна киселина. За нанасяна на рисунката на печатните проводници върху фолираният материал може да се използува лепило БФ-2. Времето за ецване в този разтвор е около 1 час.
  • В 500ml гореща (около 80°С) вода се разтварят четири супени лъжици готварска сол и две лъжици счукан на прах син камък. Разтворът придобива тъмнозелен цвят. Веднага след приготвянето той е готов за употреба. С приготвеното количество могат да се свалят около 200 см2 фолио. Ако рисунката на проводниците е направена с топлоустойчива боя, например нитроемайл, температурата на разтвора може да е около 50°С. Тогава скоростта на разяждането се увеличава. Ако проводниците се нанасят с туш “Калмар”, разтворът трябва да се охлади до стайна температура. Процесът на ецване трае около 8часа.
  • 350g хромов анхидрид се разтварят в 1л. гореща вода (60-70°С) и след това към полученият разтвор се добавят 50g готварска сол. Преди ецването разтворът трябва да изстине. Ецването трае 20-60 мин. Ако към разтворът се добавят 50g сярна киселина, разяждането протича по-интензивно.
  • В 200ml вода се разтварят 150g железен трихлорид.

 

 


Приготвяне на железен трихлорид
в домашни условия.


 

 

 

 

 

 

 

 

  • Необходими са 9%-на солна киселина и ситни железни стружки. В 25 обемни части киселина се слагат 1 част железни стружки. Стружките се сипват в отворен съд с киселина и се оставят няколко дни. След спиране на реакцията разтворът придобива светлозелен цвят, а след 5-6 дни цветът му се променя в жълто-тъмнокафяв. Това показва, че водният разтвор на железния трихлорид е готов за употреба.
  • За приготвяне на железен трихлорид може да се използува прахообразен железен миниум. Обемното съотношение между солната киселина и миниъма е 1:1,5-2. Съставките се смесват в стъклен съд като миниумът се сипва на малки порций. След спиране на химичната реакция на дъното се отлага утайка и разтворът на железния трихлорид е готов за употреба.

 

 


Галванично ецване на платки


За този метод са необходими източник на постоянен ток с напрежение 25-30V и наситен разтвор на готварска сол.

 

 

 

 

 

 

 


Подготвената за ецване заготовка от фолиран материал се свързва с щипка “Крокодилче” за положителният полюс на източника. За отрицателният полюс се свързва проводник, чийто край се зачиства и свива на ухо. В ухото се вкарва тампон от памук, който е напоен обилно с наситен разтвор на готварска сол. Тампонът се плъзга с лек натиск по повърхността на платката и там, където фолиото не е защитено с боя, то като че ли се отмива. Тампонът трябва често да се мокри с разтвора и да се сменява, когато се зацапа.
Галванично платката може да се ецва и по друг начин. Върху заготовката с индиго се нанася рисунката на печатния монтаж. След това фолиото се покрива с тънък пласт размекнат парафин или восък. Контурите на печатните проводници и контактните площадки се очертават с лек натиск на остро наточено шило или игла и от участъците които трябва да бъдат разядени, се сваля защитното покритие. Към фолиото се свързва положителният полюс на източника на постоянно напрежение 4-12V. Отрицателният полюс се свързва към металния съд, в който се извършва ецването(може да се използва съд от всякакъв материал например консервна кутия). В съда се налива наситеният разтвор на готварската сол, заготовката на платката се поставя в него и се включва захранващият източник. В резултат от ецването върху участъците от фолиото без защитно покритие се образува зеленикав налеп във вид на пяна. След завършване на ецването участъците от фолиото, които трябва да бъдат разядени, се изстръгват от платката с нож. По време на ецването температурата на разтвора нетрябва да се повишава, защото защитното покритие може да се разруши. Поради тази причина металният съд се поставя във вана с течаща студена вода.

 

 


Кратки съвети 

  • За сваляне на окисната корица от фолиото и за обезмасляването му може да се използува ученическа гума за мастило.
  • Отвори с малък диаметър в тънки платки могат да се пробиват с игла за шевна машина. Ушите и се отчупват и режещите и ръбове се заточват като на обикновенно свредло. С такова “свредло” се работи при високи обороти на бормашината.
  • Ецването на печатни платки в домашни условия може да се извършва в полиетиленова торбичка. Платката се слага в торбичката и се залива с разтвор на железен трихлорид. За да не се пробие торбичката, острите ръбове на платката се заоблят. В процеса на ецването торбичката се разклаща, за да се разбърква разтворът. Ако ецването трябва да се извършва при висока температура, торбичката се слага в съд с гореща вода, като се държи за крайщата.
  • Ецването на печатна платка с концентриран разтвор на азотна киселина отнема от 1 до 5мин, но изисква спазването на строги мерки за безопасност. След ецването платката се промива старателно с вода и сапун.
  • За да се икономисва разтвор при ецването, целесъобразно е вторият слой фолио при двустранно фолиран материал да се сваля. За тази цел с нож се отделя ъгълчето на фолиото и след това с пинсети или клещи се сваля целият слой.
  • Времето на ецване на платката зависи от интензивността на обмена на разтвора на повърхността на фолиото. За да се ускори процесът, съдът трябва да се разклаща периодично.
  • При липса на подходящ съд за ецване може да се постъпи по следният начин. При изрязване на платката по периферията и се оставя пропуск от 6-8mm. След нанасяне на рисунката върху платката по крайщата и (от страната на фолиото) от пластилин се прави борт с височина 10-15mm. В така образуваният “съд” се налива разтвор от железен трихлорид. В този случай отворите за запояване на детайлите се пробиват след ецването.
  • Многократно използуваната за ецване кювета може да се изчисти с електролит от оловни акумолатори. Тя се залива с разтвора, оставя се да престои няколко часа, след което се измива с течаща вода.

 

 


Калайдисване на печатни платки !


Калайдисването на печатната платка улеснява и ускорява монтажа на елементите и намалява опасността от прегряването им.

 

 

 

 

 

 

 

Калайдисването може да се извършва в алуминиев съд (платката трябва да легне на дъното му). В него се налива глицерин (на височина около 1см), който се нагрява до около 60°С. В глицерина се пускат парчета от сплавта на Розе и нагряването продължава до разтопяването и. Не трябва да се допуска прегряване над 100°С. Платката се декапира в 20%-ен разтвор на солна киселина, промива се с вода и се пуска в стопилката за 1-3сек. След като се извади платката се избърсва бързо с поролонова гъба, за да се отстрани излишната сплав. Остатъците от глицерин се измиват с топла вода. За да се намали опасността от отлепване на проводниците от платката , след калайдисването тя се покрива със слой лепило БФ-2, като чисти се оставят само контактните площадки.

 

Posted in Useful info | Leave a comment

Припой, Флюсове

 

Припой, Флюсове, начини за запояване

 

 

 


Припой !

Запояване на
алуминий !

Флюсове !

Кратки съвети !

Запояване на нихром !

Заваряване вместо
запояване !

Лепило вместо припой !

 

 

 


 

 

 


Припой


Изборът на припоя се прави в зависимост от съединяваните метали или сплави, от начина на запояване, температурните ограничения, размерите на детайлите, желаната механична якост и корозинна устойчивост и т.н.

 

 

 

 

 

 


В любителската практика най-широко се използуват леснотопимите припой. За избор на припой читетелят може да се ръководи от таблицата в която са дадени препоръки за тяхната употреба. Буквите ПОС в марката на припоя означават “припой калаено-оловен”, а цифрите – съдържанието на калай в проценти. За получаването на специални свойства в състава на калаено-оловния припой се включват антимон, кадмий, бисмут и други метали. Например ПОССу 4-6 е калаено оловен припой с добавка на антимон, ПОСК 50 – на кадмий, ПОС 33 – на бисмут.
Леснотопимите припой се произвеждат във вид на слитъци, пръти, жици, ленти, прах, търбички с диаметър от 1 до 5 мм, запълнени с колофон, а също така във вид на пасти, съдържащи припой на прах и течен флюс.

Марка Температура
на топене,
°С
Област на приложение

ПОС 90

222
Запояване на детайли и възли, подлагани в последствие на галванична обработка (посребяване, позлатяване)

ПОС 61

190
Запояване на тънки спирални пружини в измервателни уреди и други отговорни детайли от стомана, мед, месинг, бронз, когато е нажелателно или недопустимо чувствително нагряване на зоната на спойката. Запояване на тънки (0,05-0,08мм) намотъчни проводници, включително високочестотни, изводи на намотки, радиоелементи и др. в случайте когато е необходима повишена механична якост и електропроводимост.

ПОС 50

222
Същото, но когато се допуска висока температура на нагряването

ПОС 40

235
Запояване на дебели проводници, токопроводящи детайли с неотговорно предназначение, накрайници, съединяване на проводници с монтажни уши, когато се допуска по силно нагряване отколкото за ПОС61 или ПОС50.

ПОС 30

256
Калайдисване и запояване на неотговорни детайли с неотговорно предназначение от мед и медни сплави, стомана и желязо

ПОС 18

277
Запояване при понижени изисквания към здравината на шева, калайдисване преди запояването. Запояване на неотговорни детайли от мед и медни сплави, поцинковано желязо и стомана

ПОССу 4-6

265
Запояване чрез потапяне във вана с разтопен припой

ПОСК 50

145
Запояване на детайли от мед и медни сплави, които допускат локално прегряване. Запояване на полупроводникови прибори

ПОСВ 33

130
Запояване на стопяеми предпазители

ПОСК 47-17

180
Запояване на проводници и изводи на елементи към слой сребро, нанесено върху керамика по метода на впичането

Авиа-1
Авиа-2

200
250
Запояване на тънкостенни детайли от алуминий и сплавите му

Сплав на Розе
Сплав на д’Арсе
Сплав на Ууд

97,3
79
60,5
Запояване и калайдисване, когато е необходима особено ниска температура на топене на припоя

 

 

 

 


Флюсове


Флюсовете разтварят и отстраняват окисите и замърсяванията от повърхността назапояваното съединение.

 

 

 

 

 

 

Освен това те защитават от окисляване повърхността на нагрявания метал и разтопения припой по време на запояването. Всичко това спомага за увеличаване на разтияането на припоя, което от своя страна води до подобряване качеството на спойката.
Флюсът се подбира в зависимост от съединяваните чрез запояване метали или сплави и от използувания припой, а също така и от характера на сборно-монтажните работи.
Остатъците от флюса (особено ако е активен) и продуктите от неговото разлагане трябва да се отстраняват веднага след запояването, тъй като те зацапват мястото на съединението и са огнища на корозия.
При монтажа на електро и радиоапаратура нах-често се използува колофонът и флюсовете, приготвяни на негова основа с добавяне на неактивни вещества – спирт, терпентин, глицерин.
Остатъците от колофона не са хигроскопични и са добър диалектрик. Данни за флюсовете, най-често употребявани в любителската практика са дадени в таблиците:
Безкиселинни флюсове
 



Състав, %

Област на приложение

Начин за отстраняване
на остатъците

Светъл колофон

Запояване на мед, месинг, бронз с леснотопими припой

Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон

Спиртно-колофонен флюс: колофон – 15-18, останалото етилов спирт

Същото и запояване в труднодостъпни места

Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон

Колофон – 6; глицерин – 14; спирт (етилов или денатуриран) – останалото (глицерино-колофонен флюс).

Същото, при повищени изисквания към херметичността на запоеното съединение

Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон

 

 

 

 

 

 

 

Активни (киселинни) флюсове 


Състав, %

Област на приложение

Начин на отстраняване
на остатъците

Цинков хлорид – 25-30; солна киселина – 0,6-0,7; останалото вода

Запояване на детайли от черни и цветни метали

Старателно промиване във вода

Цинков хлорид (наситен разтвор) – 3,7; технически вазелин – 85; останалото – дестилирана вода (флюс-паста)

Същото, когато поради естеството на работа е по удобно да се ползва паста

Старателно промиване във вода

Колофон – 24; цинков хлорид – 1; останалото – етилов спирт

Запояване на цветни и благородни метали, в това число злато, отговорни детайли от черни метали

Промиване в ацетон

Колофон – 16; цинков хлорид – 4; технически вазелин – 80 (флюс-паста)

Същото, за получаване на съединения с повишена якост, но само детайли с проста форма, които не затрудняват промиването

Промиване в ацетон

Цинков хлорид – 1,4; глицерин – 3; етилов спирт – 40; останалото – дестилирана вода

Запояване на никел, платина и сплави в които влиза платина

Старателно промиване във вода

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Запояване на алуминий

  • Запояване на алуминий с припой ПОС е трудно, но възможно, при условие че калаено-оловният припой съдържа не помалко от 50% калай (ПОС50, ПОС60, ПОС90). За флюс се използва минерално масло. Най-добри резултати се получават при използуването на алкално масло (оръжейна смазка). Удовлетворително качество на спойката осигурява минералното масло за шевни машини и точни механизми. В мястото на спойката се слага флюс и повърхността на алуминия под слоя масло се зачиства със стъргалка или нож, за да се махне окисната корица, която винаги покрива алуминия. Работи се със силно нагрят поялник. За запояване на тънък алуминий е достатъчна мощност на поялника 50W, а за алуминий с дебелина над 1мм е желателна мощност 90W. При запояване на алуминий с дебелина над 2мм мястото на спойката трябва предварително да се нагрее с поялника и тогава да се нанася флюсът.
  • Запояване на алуминий с припой П250А. Припоят съдържа 80% калай и 20% цинк. Корозионната устойчивост на шевовете, изпълнени с припой П250А, е малко по -малка от тази на шевовете, направени с калаено-оловни припой. Флюсът представлява смес от олеинова киселина и литиев йодид. Литиев йодид (2-3g) се слага в епруведка или колба и към него се добавят 20 ml (около 20g) олеинова киселина (в състава на флюса могат да влизат от 5 до 17% литиев йодид). Сместа се нагрява леко, като епруведката се слага в гореща вода, и се разбърква до пълното разтваряне на солта. Готовият флюс се излива в чист стъклен съд и се охлажда. Ако се използва водна литиева сол, при разтварянето и на дъното на епруведката остава слой от водна смес, а флюсът изплува на повърхността и внимателно се излива. Преди запояването човката на силно загретия поялник (350°С) се зачиства и калайдисва с припой П250А, като се използува чист колофон. Съединяваните повърхности на детайлите се намокрят с флюс, калайдисват се и се запояват. След изстиването остатъците от флюс се отстраняват с тампон, напоен със спирт, и шевът се покрива със защитен лак. При запояването флюсът не отделя токсични или миризливи вещества. Той се измива от тъканите и рицете с вода и сапун.

 

 


Кратки съвети 

  • “Киселина за запояване” (цинков хлорид) се приготвя чрез разтваряне на метален цинк в солна киселинав съотношение 412g/l при плътност на солната киселина 1,19g/cm3. Киселината се налива бавно и внимателно в съд с парченца цинк, като нивото нетрябва да надвишава 3/4 от дълбочината на съда. За разтварянето на цинка в киселината се съди по отделянето на мехурчета водород. Полученият разтвор на цинков хлорид се утаява до избистряне и се налива в шишенце.
  • Вместо “киселина за запояване” може да се използува флюс, съдържащ равни тегловни части амониев хлорид и глицерин. Той предпазва спойката от окисляване. Флюсът е подходящ за запояване на неръждаема стомана.
  • Ацетоново-колофонният флюс не отстъпва на спиртно колофонния. Той добре мокри повърхността и прониква лесно в междината между запояваните детайли. Затова, ако няма спирт, флюсът може да се приготви и с ацетон в същото относително количество. Не трябва да се забравя че ацетонът е токсичен и има остра неприятна миризма, затова с него трябва да се работи само в добре вентилирани помещения.
  • Удобно е течният и полутечният флюс да се съхраняват в полиетиленови масльонки, чието хоботче се запушва със специална запушалка. С такава масльонка може бързо и лесно да се нанесе необходимото количество флюс на мястото на спойката. При това флюсът се изразходва значително по-икономично, предотварява се изпарението на разтворителя и спойката става чиста и точна.
  • Сачмен лагер може да се запои към фланец с помоща на припой ПОС61 и флюс със следният състав: 73мл етилов спирт, 20гр. колофон, 5гр. анилинов хлорид и 2гр. триетаноламин. Преди окончателното сглобяване на възела детайлите трябва да се обезмаслят, а след запояване детайлите трябва да се промият в бензин и лагерът да се смаже.
  • За наставяне на проводници от сплави с голямо съпротивление (нихром, константин, манганин и др.) може да се използува прост метод, който не изисква никакъв специален инструмент. В мястото на съединението проводниците се зачистват и усукват. След това през тях се пуска ток с такава сила, че мястото на съединението да се нагрее до червено. В него с пинсета се слага парче адски камък, който при нагряването се разтопява и в точката на съединението се получава добър електрически контакт.
  • Тънки медни проводници могат да се заваряват на пламъка на спиртна лампа или кибритена клечка. Те се зачистват по протежение на 20мм от крайщата им, слагат се един до друг, усукват се и се нагряват, докато се образува топче от разтопен метал, което осигурява надежден контакт.
  • Калайдисването на алуминиева повърхност преди запояването става по-лесно, ако тя предварително се помедни. За тази цел мястото на спойката се зачиства и върху него се капват 2-3 капки син камък. След това алуминиевият детайл се свързва към отрицателният полюс на източник на постоянен ток, а към положителния – парче медна жица, чийто край се топва в капката син камък, без да се допира до алуминия. След известно време върху повърхността на детайла се отлага слой червена мед и той след измиване и сушене се калайдисва по традиционните начини. Като източник на ток може да се използува батерийка от джобно фенерче.

 

 


Запояване на нихром


нихром с нихром, нихром с мед и медни сплави, нихром със стомана

 

 

 

 

 

 

се извършва с припой ПОС61, ПОС50, по рядко с ПОС40, и флюс със следния състав: 100g вазелин, 7g цинков хлорид на прах и 5g глицерин. Флюсът се приготвя в порцеланово хаванче, в което се слага вазелинът, а след това се добавят, като се размесват до получаването на еднородна маса, цинковият хлорид и глицеринът.

 

 


Лепило вместо припой


Често се налага да се запои проводник към детайл от метал, който трудно се подава на запояване – неръждаеме стомана, хром, никел, алуминиеви сплави и др.

 

 

 

 

 

 

В такъв случай, за да се осигури надежден електрически и механичен контакт, може да се приложи следният метод.
В мястото, където ще се присъединява проводникът, детайлът се очиства старателно от замърсявания и окиси и се обезмаслява. Калайдисаният край на проводника се намазва с лепило БФ-2 и с човката на горещ поялник се притиска към мястото на съединението в продължение на 5-6сек. След изстиване върху мястото на съединението се капват 1-2 капки епоксидно лепило, което се оставя да се втвърди напълно.

 

 


Заваряване вместо запояване


съкращава значително времето за извършване на монтажни работи. При електрозаваряването се получават съединения, които впоследствие могат да издържат нагряване до високи температури. То не изисква припой, флюсове, предварително калайдисване и позволява да се съединяват черни метали и сплавите им, например проводниците в електронагревателни прибори.

 

 

 

 

 

 

За заваряване е нужен източник на постоянно или променливо напрежение от 6 до 30V, осигуряващ сила на тока не по-малка от 1А. За електрод служи графитна пръчка от стара батерия КБС, заточена под ъгъл 30-40°. Електродът се свързва с източника през щипка “крокодилче” и пробник от авометър.
В местата на бъдещата заварка предварително зачистените проводници се усукват като сноп и се свързват с единия плюс на източника. Нагряването на мястото на заварката става с електрода, свързан с другия полюс на източника. Разтопеният метал образува съединение с капковидна форма. Тъй като в процесът на работа графитът изгаря, електродът трябва периодично да се заточва. С нетрупването на опит заварката се получава чиста и без окалина.
За заваряването са необходими светозащитни очила.

 

Posted in Useful info | Leave a comment

Справочници

СПРАВОЧНИЦИ

свали

Posted in Useful info | Leave a comment

Antenna Dual Bazuka

Антена ДВОЙНА БАЗУКА

Диполната антена Двойна Базука е много ефективна еднобандова широколентова антена. Тя не изисква балун за симетриране. Антената се състои от парче коаксиален кабел с дължина L1 и две парчета двупроводен симетричен ТВ кабел с дължина L2. В качеството на коаксиален кабел може да се използува RG-58, който може да понесе до 1kW мощност.

Антената се оразмерява по следния начин:

Общата дължина: L = 141.68 / F [m]
Дължината на коаксиала: L1 = 99.12 / F [m]
Дължината на рамената: L2 = 21.24 / F [m],
където F e средната работна честота в МНz

Изработване

След като се изчислят дължините на централната част L1 и рамената L2, може да съ пристъпи към изработката на антената. В средата на коаксиалният кабел с дължина L1 се отстранява 50 мм от външната обвивка. След това внимателно се отстранява 30 мм от оплетката, като се внимава да не се повреди вътрешната полиетиленова изолация и централното жило. Така обработен коаксиалния кабел се закрепва с помощта на медни скоби към плочка от плексиглас или стъклотекстолит. Със скоба се закрепва и фидера и неговото централно жило и оплетката се запояват към скобите, както е показано


Отстранява се около 40 мм от външната обвивка на свободния край на кабела. Разплита се оплетката се и внимателно се отстранява 25 мм от вътрешната полиетиленова изолация, като се внимава да не се повреди централното жило. След това централното жило и оплетката се осукват заедно и се запояват.

На 20 мм от двата края на рамената с дължина L2, се отстранява изолацията на двупроводната линия. Жилата се усукват заедно и се запояват към коаксиалния кабел. Коаксиалния кабел и двопроводната линия се закрепват се с помощта на скоби към изолационна плочка от плексиглас или стъклотекстолит, както е показано

Жилата на свободните краища на рамената също се усукват и запояват. Към тях се запоява парче проводник, който се привързва към изолатори с обтяжки.

Добре е да се постави хидроизолационно покритие (силикон, разтопен полиетилен, боя) върху централната част на кабела, където е запоен фидера и местата където е са присъединени рамената към коаксиалния кабел.

Така изработената антена вече може да бъде опъната към избраните точки на окачване. По принцип коаксиалния кабел RG-58 и двупроводната линия имат достатъчна якост на опън за да понесат натоварвания от обледеняване, но е много по-добре, антената по цялата си дължина да се закрепи към носещо тънко капроново въже.
Антената може да бъде настроена в резонанс чрез промяна дължините на рамената L2. Ето защо, независимо от предварителните изчисления, добре е първоначално рамената да бъдат с дължина 300-400 мм по-дълги от изчислената и след това в реалните условия да бъдат корегирана дължината им.
Ако не разполагате с двупроводна линия, можете да я замените с обикновен многожилен проводник ф2 мм, с полиетиленова изолация.
Двойната Базука е дипол и може да бъде окачвана както хоризонталено, така и под наклон, като слопер или като Inv V.
LZ2NW замени съществуващата Inverted V с Inverted V – Bazooka. Коаксиалната част е изработена от RG-11A, който има вълново съпротивление 75 ома, коефициент на скъсяване 0.83, капацитет 50.3 pF/m. Рамената имат дължина по 17.74 м. Удължаващите рамена са от обикновен проводник ф2 мм и имат дължина по 2.15 м.
Захранването се осъществява с коаксиален кабел RG-213. Антената е окачена на височина 12 м от земята.
Освен разширената лента (около 200 KHz при SWR=2), тази антена приема значително по-тихо. При предишната InvV нивото шума на 80 м винаги е бил около S9+15 dB с характерен “пържещ” звук. Новата антена приема шума като тих, спокоен и мек и с ниво S6-S7, при което силата на сигналите на кореспондентите е запазена.
Posted in Antenna | Leave a comment