Оразмеряване на дипол

Дефинитивно дължината на дипола е равна на половината дължина на вълната λ за която е проектиран. Дължината на вълната се определя по формулата λ = 300/F [m], където F е средната работна честота в MHz и оттам дължината на дипола би трябвало да бъде Ld = 150 / F. Тази формула е действителна при гол, меден, безкрайно тънък проводник, окачен безкрайно далеч от земната повърхност, т.е в свободното пространство (free space). На практика проводника от който е изработен дипола има реални размери, определени от неговите якостни качества, най-често ф 2-4 mm и реална височина на окачване. HF дипол, установен на височина над λ/2 се оразмерява по формулата Ld = 0.95 * λ/2 или Ld = 142.5 / F. Това са базовите формули за оразмеряване на дипола. Отчитайки други фактори, влияещи върху резонансната честота на дипола, следва да въвеждаме редуциращи коефициенти. При използуването на изолиран с полиетиленова или тефлонова изолация антенен поводник, следва да намалим изчислената дължина с около 4%. При височина на окачване на дипола по-малка от λ/2, резонансната честота се понижава, в зависимост от качеството на земната повърхност и следва да се установява опитно. Така, че не бива да ви смущава, ако в 80 метровия диапазон трябва да “изхвърлите” 2-3 метра от дължината, която сте сметнали по класическата формула Ld = 142.5 / F.

Както се вижда от фигурата, дипола се състои от две еднакви по дължина рамена, с обща дължина Ld, високочестотни изолатори в двата края, централен изолатор и фидер. Изолаторите трябва да са от високочестотен изолационен материал керамика (порцелан, плексиглас, текстолит), тъй като в краищата на дипола се намират върхове на напрежение.

За рамената на дипола най-често се използува едножичен или многожичен меден проводник. От якостна гледна точка, диаметъра на проводника трябва да бъде не по-малък от 2.5 мм. Макар и с по-малък диаметър, проводник за полеви телефони може да се използува, тъй като в него има втъкани и стоманени нишки, които му придават висока якост на опън, а външната изолация го предпазва от атмосферна корозия. По принцип за рамена може да се използува и алуминиев проводник с диаметър над 4 мм (разплетен от въжета за далекопроводи), но проблематично става свързването към фидерната линия. Изисква се използуването на специални биметални клеми. За рамена може да се използуват тънки стоманени въженца, както и поцинкована стоманена тел, но за сметка на якостните качества, електрическите качества на антената се понижават до голяма степен.

На обтяжките също трябва да се отделя нужното внимание. Слаби и нетрайни обтяжки, могат да ви причиняват доста главоболия, особено в зимните месеци. Най-евтин и в същото време достъпен материал е стоманената поцинкована тел с диаметър 2-3 мм. Обтяжките трябва да се състоят от парчета с дължина 2 м, съединени помежду си с изолатори.

Централният изолатор служи да раздели електрически двете рамена, като поема опъновите механически напрежения в дипола, както и да служи за механично закрепване на фидера и електрическото му свързване към рамената.Материалът от който се изработва трябва да бъде с добри изолационни качества, но без особено високи претенции, тъй като там се намира възела на напрежението (нулево напрежение). По скоро изискванията са за механическа якост в условията на слънчева радиация, влага и широк температурен диазон.

Диполът има резонансно съпотивление от порядъка на 60 ома и с еднакъв успех може да се захранва както с 50 омов, така и със 75 омов коаксиален кабел. Тъй като при инсталиране на височина по-малка от λ/2 съпротивлението се понижава, в такива случаи е по-добре да се захранва с 50 омов фидер.

Диполът от електрическа гледна точка е симетрична антена и би трябвало да се захранва със симетричен фидер или да се използува симетриращо устройство.