|
Припой
Изборът на припоя се прави в зависимост от съединяваните метали или сплави, от начина на запояване, температурните ограничения, размерите на детайлите, желаната механична якост и корозинна устойчивост и т.н.
В любителската практика най-широко се използуват леснотопимите припой. За избор на припой читетелят може да се ръководи от таблицата в която са дадени препоръки за тяхната употреба. Буквите ПОС в марката на припоя означават “припой калаено-оловен”, а цифрите – съдържанието на калай в проценти. За получаването на специални свойства в състава на калаено-оловния припой се включват антимон, кадмий, бисмут и други метали. Например ПОССу 4-6 е калаено оловен припой с добавка на антимон, ПОСК 50 – на кадмий, ПОС 33 – на бисмут.
Леснотопимите припой се произвеждат във вид на слитъци, пръти, жици, ленти, прах, търбички с диаметър от 1 до 5 мм, запълнени с колофон, а също така във вид на пасти, съдържащи припой на прах и течен флюс.
| Марка |
Температура
на топене,
°С |
Област на приложение |
ПОС 90 |
222 |
Запояване на детайли и възли, подлагани в последствие на галванична обработка (посребяване, позлатяване) |
ПОС 61 |
190 |
Запояване на тънки спирални пружини в измервателни уреди и други отговорни детайли от стомана, мед, месинг, бронз, когато е нажелателно или недопустимо чувствително нагряване на зоната на спойката. Запояване на тънки (0,05-0,08мм) намотъчни проводници, включително високочестотни, изводи на намотки, радиоелементи и др. в случайте когато е необходима повишена механична якост и електропроводимост. |
ПОС 50 |
222 |
Същото, но когато се допуска висока температура на нагряването |
ПОС 40 |
235 |
Запояване на дебели проводници, токопроводящи детайли с неотговорно предназначение, накрайници, съединяване на проводници с монтажни уши, когато се допуска по силно нагряване отколкото за ПОС61 или ПОС50. |
ПОС 30 |
256 |
Калайдисване и запояване на неотговорни детайли с неотговорно предназначение от мед и медни сплави, стомана и желязо |
ПОС 18 |
277 |
Запояване при понижени изисквания към здравината на шева, калайдисване преди запояването. Запояване на неотговорни детайли от мед и медни сплави, поцинковано желязо и стомана |
ПОССу 4-6 |
265 |
Запояване чрез потапяне във вана с разтопен припой |
ПОСК 50 |
145 |
Запояване на детайли от мед и медни сплави, които допускат локално прегряване. Запояване на полупроводникови прибори |
ПОСВ 33 |
130 |
Запояване на стопяеми предпазители |
ПОСК 47-17 |
180 |
Запояване на проводници и изводи на елементи към слой сребро, нанесено върху керамика по метода на впичането |
Авиа-1
Авиа-2 |
200
250 |
Запояване на тънкостенни детайли от алуминий и сплавите му |
Сплав на Розе
Сплав на д’Арсе
Сплав на Ууд |
97,3
79
60,5 |
Запояване и калайдисване, когато е необходима особено ниска температура на топене на припоя |
|
Флюсове
Флюсовете разтварят и отстраняват окисите и замърсяванията от повърхността назапояваното съединение.
Освен това те защитават от окисляване повърхността на нагрявания метал и разтопения припой по време на запояването. Всичко това спомага за увеличаване на разтияането на припоя, което от своя страна води до подобряване качеството на спойката.
Флюсът се подбира в зависимост от съединяваните чрез запояване метали или сплави и от използувания припой, а също така и от характера на сборно-монтажните работи.
Остатъците от флюса (особено ако е активен) и продуктите от неговото разлагане трябва да се отстраняват веднага след запояването, тъй като те зацапват мястото на съединението и са огнища на корозия.
При монтажа на електро и радиоапаратура нах-често се използува колофонът и флюсовете, приготвяни на негова основа с добавяне на неактивни вещества – спирт, терпентин, глицерин.
Остатъците от колофона не са хигроскопични и са добър диалектрик. Данни за флюсовете, най-често употребявани в любителската практика са дадени в таблиците:
Безкиселинни флюсове
Състав, % |
Област на приложение |
Начин за отстраняване
на остатъците |
Светъл колофон |
Запояване на мед, месинг, бронз с леснотопими припой |
Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон |
Спиртно-колофонен флюс: колофон – 15-18, останалото етилов спирт |
Същото и запояване в труднодостъпни места |
Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон |
Колофон – 6; глицерин – 14; спирт (етилов или денатуриран) – останалото (глицерино-колофонен флюс). |
Същото, при повищени изисквания към херметичността на запоеното съединение |
Изтъркване с четка или тампон, натопен в спирт или ацетон |
Активни (киселинни) флюсове
Състав, % |
Област на приложение |
Начин на отстраняване
на остатъците |
Цинков хлорид – 25-30; солна киселина – 0,6-0,7; останалото вода |
Запояване на детайли от черни и цветни метали |
Старателно промиване във вода |
Цинков хлорид (наситен разтвор) – 3,7; технически вазелин – 85; останалото – дестилирана вода (флюс-паста) |
Същото, когато поради естеството на работа е по удобно да се ползва паста |
Старателно промиване във вода |
Колофон – 24; цинков хлорид – 1; останалото – етилов спирт |
Запояване на цветни и благородни метали, в това число злато, отговорни детайли от черни метали |
Промиване в ацетон |
Колофон – 16; цинков хлорид – 4; технически вазелин – 80 (флюс-паста) |
Същото, за получаване на съединения с повишена якост, но само детайли с проста форма, които не затрудняват промиването |
Промиване в ацетон |
Цинков хлорид – 1,4; глицерин – 3; етилов спирт – 40; останалото – дестилирана вода |
Запояване на никел, платина и сплави в които влиза платина |
Старателно промиване във вода |
|
Запояване на алуминий
- Запояване на алуминий с припой ПОС е трудно, но възможно, при условие че калаено-оловният припой съдържа не помалко от 50% калай (ПОС50, ПОС60, ПОС90). За флюс се използва минерално масло. Най-добри резултати се получават при използуването на алкално масло (оръжейна смазка). Удовлетворително качество на спойката осигурява минералното масло за шевни машини и точни механизми. В мястото на спойката се слага флюс и повърхността на алуминия под слоя масло се зачиства със стъргалка или нож, за да се махне окисната корица, която винаги покрива алуминия. Работи се със силно нагрят поялник. За запояване на тънък алуминий е достатъчна мощност на поялника 50W, а за алуминий с дебелина над 1мм е желателна мощност 90W. При запояване на алуминий с дебелина над 2мм мястото на спойката трябва предварително да се нагрее с поялника и тогава да се нанася флюсът.
- Запояване на алуминий с припой П250А. Припоят съдържа 80% калай и 20% цинк. Корозионната устойчивост на шевовете, изпълнени с припой П250А, е малко по -малка от тази на шевовете, направени с калаено-оловни припой. Флюсът представлява смес от олеинова киселина и литиев йодид. Литиев йодид (2-3g) се слага в епруведка или колба и към него се добавят 20 ml (около 20g) олеинова киселина (в състава на флюса могат да влизат от 5 до 17% литиев йодид). Сместа се нагрява леко, като епруведката се слага в гореща вода, и се разбърква до пълното разтваряне на солта. Готовият флюс се излива в чист стъклен съд и се охлажда. Ако се използва водна литиева сол, при разтварянето и на дъното на епруведката остава слой от водна смес, а флюсът изплува на повърхността и внимателно се излива. Преди запояването човката на силно загретия поялник (350°С) се зачиства и калайдисва с припой П250А, като се използува чист колофон. Съединяваните повърхности на детайлите се намокрят с флюс, калайдисват се и се запояват. След изстиването остатъците от флюс се отстраняват с тампон, напоен със спирт, и шевът се покрива със защитен лак. При запояването флюсът не отделя токсични или миризливи вещества. Той се измива от тъканите и рицете с вода и сапун.
|
Кратки съвети
- “Киселина за запояване” (цинков хлорид) се приготвя чрез разтваряне на метален цинк в солна киселинав съотношение 412g/l при плътност на солната киселина 1,19g/cm3. Киселината се налива бавно и внимателно в съд с парченца цинк, като нивото нетрябва да надвишава 3/4 от дълбочината на съда. За разтварянето на цинка в киселината се съди по отделянето на мехурчета водород. Полученият разтвор на цинков хлорид се утаява до избистряне и се налива в шишенце.
- Вместо “киселина за запояване” може да се използува флюс, съдържащ равни тегловни части амониев хлорид и глицерин. Той предпазва спойката от окисляване. Флюсът е подходящ за запояване на неръждаема стомана.
- Ацетоново-колофонният флюс не отстъпва на спиртно колофонния. Той добре мокри повърхността и прониква лесно в междината между запояваните детайли. Затова, ако няма спирт, флюсът може да се приготви и с ацетон в същото относително количество. Не трябва да се забравя че ацетонът е токсичен и има остра неприятна миризма, затова с него трябва да се работи само в добре вентилирани помещения.
- Удобно е течният и полутечният флюс да се съхраняват в полиетиленови масльонки, чието хоботче се запушва със специална запушалка. С такава масльонка може бързо и лесно да се нанесе необходимото количество флюс на мястото на спойката. При това флюсът се изразходва значително по-икономично, предотварява се изпарението на разтворителя и спойката става чиста и точна.
- Сачмен лагер може да се запои към фланец с помоща на припой ПОС61 и флюс със следният състав: 73мл етилов спирт, 20гр. колофон, 5гр. анилинов хлорид и 2гр. триетаноламин. Преди окончателното сглобяване на възела детайлите трябва да се обезмаслят, а след запояване детайлите трябва да се промият в бензин и лагерът да се смаже.
- За наставяне на проводници от сплави с голямо съпротивление (нихром, константин, манганин и др.) може да се използува прост метод, който не изисква никакъв специален инструмент. В мястото на съединението проводниците се зачистват и усукват. След това през тях се пуска ток с такава сила, че мястото на съединението да се нагрее до червено. В него с пинсета се слага парче адски камък, който при нагряването се разтопява и в точката на съединението се получава добър електрически контакт.
- Тънки медни проводници могат да се заваряват на пламъка на спиртна лампа или кибритена клечка. Те се зачистват по протежение на 20мм от крайщата им, слагат се един до друг, усукват се и се нагряват, докато се образува топче от разтопен метал, което осигурява надежден контакт.
- Калайдисването на алуминиева повърхност преди запояването става по-лесно, ако тя предварително се помедни. За тази цел мястото на спойката се зачиства и върху него се капват 2-3 капки син камък. След това алуминиевият детайл се свързва към отрицателният полюс на източник на постоянен ток, а към положителния – парче медна жица, чийто край се топва в капката син камък, без да се допира до алуминия. След известно време върху повърхността на детайла се отлага слой червена мед и той след измиване и сушене се калайдисва по традиционните начини. Като източник на ток може да се използува батерийка от джобно фенерче.
|
Запояване на нихром
нихром с нихром, нихром с мед и медни сплави, нихром със стомана
се извършва с припой ПОС61, ПОС50, по рядко с ПОС40, и флюс със следния състав: 100g вазелин, 7g цинков хлорид на прах и 5g глицерин. Флюсът се приготвя в порцеланово хаванче, в което се слага вазелинът, а след това се добавят, като се размесват до получаването на еднородна маса, цинковият хлорид и глицеринът. |
Лепило вместо припой
Често се налага да се запои проводник към детайл от метал, който трудно се подава на запояване – неръждаеме стомана, хром, никел, алуминиеви сплави и др.
В такъв случай, за да се осигури надежден електрически и механичен контакт, може да се приложи следният метод.
В мястото, където ще се присъединява проводникът, детайлът се очиства старателно от замърсявания и окиси и се обезмаслява. Калайдисаният край на проводника се намазва с лепило БФ-2 и с човката на горещ поялник се притиска към мястото на съединението в продължение на 5-6сек. След изстиване върху мястото на съединението се капват 1-2 капки епоксидно лепило, което се оставя да се втвърди напълно. |
Заваряване вместо запояване
съкращава значително времето за извършване на монтажни работи. При електрозаваряването се получават съединения, които впоследствие могат да издържат нагряване до високи температури. То не изисква припой, флюсове, предварително калайдисване и позволява да се съединяват черни метали и сплавите им, например проводниците в електронагревателни прибори.
За заваряване е нужен източник на постоянно или променливо напрежение от 6 до 30V, осигуряващ сила на тока не по-малка от 1А. За електрод служи графитна пръчка от стара батерия КБС, заточена под ъгъл 30-40°. Електродът се свързва с източника през щипка “крокодилче” и пробник от авометър.
В местата на бъдещата заварка предварително зачистените проводници се усукват като сноп и се свързват с единия плюс на източника. Нагряването на мястото на заварката става с електрода, свързан с другия полюс на източника. Разтопеният метал образува съединение с капковидна форма. Тъй като в процесът на работа графитът изгаря, електродът трябва периодично да се заточва. С нетрупването на опит заварката се получава чиста и без окалина.
За заваряването са необходими светозащитни очила. |
|
Български
English